Скалната форма е била използвано от древните тракийци преди 7000 години и е било най-голямото светилище на бог Сабазий.
Из цялото плато има различни по размер и форма олтари, където древни жреци предсказвали бъдещето по височината на пламъците.
На самото плато са издълбани водните щерни на Белинташ, непресъхващи и в най-горещите дни от годината.
В района на скалното плато природните енергии влияят на стрелките на компаса, а зимата снегът се разтопява веднага щом докосне скалата.
Върхът „Хайдут кая“ представлява скално плато с отвесни скали от всички страни. Платото е достъпно през стар път идващ от североизток. В най-високата южна част на върха са документирани изсечи скални ями и фрагменти от тракийска керамика.
Хайдут кая попада в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Белинташ.
Светилището е регистрирано при обход в местността Синята скала (Ин кая) и представлява висок около 6 m скален масив на чийто връх се наблюдават четири скални ями с кръгла форма (диаметър около 0,30 m)
Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък.
Преданието, свързано с името на камъка разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с.Яворово. Цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош.
Според предания и легенди това е един от енергийните центрове на България, където Господ слиза на земята при хората. Това се случва веднъж годишно, когато православната църква отбелязва Кръстовден.
Към Кръстов връх, от който носи името си местността, се стичат хора, за да укрепят силите си и вярата в утрешния ден.
Според геолози безспорното лечебно въздействие на района се дължи на гама излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите.
От останките на защитни стени, археолози твърдят, че мястото е използвано от траките като крепост.
Eдинствения достъп е от североизток където върха се свързва с основния масив чрез тясна седловина.
