Дълбоко в Родопите по живописната долина на Белишката река бившият държавен елит е открил приказно кътче, скрито в прегръдките на планината. Далече от утъпканите туристически пътеки, природата е почти непокътната, запазила в максимална степен огромното растително и животинско богатство. На 10 километра от миньорския град Лъки, бившите първи в държавата преди 1989 година са скрили “Обект “Карамуш”.
Бързо след откриването си през 1974 година, митичната ловна резиденция се превръща в място, където партийните величия от близкото минало са търсели спокойствието на планината, докато на масата са решавали важните въпроси от дневния ред на социалистическа България. Разпореждането тази дива родопска идилия да стане ловно поле на властта дава Пенчо Кубадински или както му казват близките до него – Бай Пенчо.
ХРИСТО ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА
Пенчо Кубадински, който беше любител на природата и познаваше цяла България, нявсякъде беше обиколил със своя лов. Като е идвал тук на разходка, минал над Хамбар дере оттатък и като погледнал тези земи, възкликнал: “Не съм вярвал, че в България има пустини!”. Дал указания и така са създали това ловно стопанство. Популацията на мечката в България е била силно намаляла и решават да внесат мечки от Румъния. И дори правят нещо като развъдник, мечкарник. Карпатската мечка обаче е някаква такава, по-своенравна. Имахме едно мече, току посягаше… Бях го кръстил “Чаушеско”. Бай Пенчо обаче викаше: “Дай по-дипломатично, Кольо ще му викаш!”.
Христо Христов-Референта е сред най-приближените до бившите първи във властта. Работил в системата на горите и МВР, той е живата история на ловно стопанство “Кормисош“, което е управлявал повече от десетилетие.
ХРИСТО ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА
Тук беше направена една интрига. Казали на Живков, че Пенчо Кубадински отивал напред и избивал големите животни и за него не оставали… Живков не беше толкова суетен, но все пак ефрейторът не обича да му “надничат в канчето”. И така ме изпратиха тук, да ги регулирам нещата.
Живков и Кубадински са две от водещите фигури в управлението на България преди 1989 година. Били са чести посетители на ловното стопанство. Бай Христо разравя стотиците снимки, на които двамата стоят гордо изправени пред своите трофеи. Специално за държавния глава всяка година в “Кормисош” подготвяли мечка за отстрел. Оставяли захранка, която привличала животното.
ХРИСТО ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА
Всяка година “захранвахме” по една мечка стръвница за Живков. Рядко се появяваха стръвници, но имаше. И на едно чакало бяхме “захранили” мечката. Даже лампа бяхме сложили, че в тъмното трудно се стреля.
В залите на резиденцията Референта убеждава бившия първи да даде зелена светлина за строителството на районния универсален магазин в близкия град Лъки, един от първите такива в България, след този в родното място на Живков – Правец. Отново тук се спазарява изграждането на основния път към Лъки от Юговския хан.
ХРИСТО ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА
Съжалявам само за едно – никога няма да си го простя. Викам на Живков един ден, ето тук в хола бяхме: “Другарю Живков, най-голям паметник ще ви направят смолянци, ако им построите железница. Той вика: “Ох, много е труден теренът… Ще трябват тунели”. Казах му: “Труден, труден, ама те са миньори, ще ги прокопаят”. На следващото идване тук Живков каза: “Е, ще я правим ЖП линията, дали сме я за идеен проект!” Дойде обаче 10 ноември 1989 година и всичко умря. Две години по-рано, ако му бях казал, щяха смолянци да имат ЖП линия.
Днес, 50 години след построяването си, нареченият през онези времена “Обект “Карамуш” е перлата в едно от най-добре поддържаните ловни стопанства у нас. Сградата и голяма част от интериора са запазени в онзи стил от края на миналия век.
инж. ЗДРАВКО БАКАЛОВ, директор на ЮЦДП-Смолян
Достъпно е, има резервации целогодишно – това е така нареченият алтернативен туризъм. Опитваме се да запазим нейния автентичен вид. И вътре, и фасадата. Правим леки ремонти. Прави впечатление, че качествено е строено назад във времето и доста добре е съхранено.
От времето на Референта до днес “Кормисош” буквално процъфтява. Животинското богатство е несравнимо и добре познато от години по цял свят.
инж. ЗДРАВКО БАКАЛОВ, директор на ЮЦДП-Смолян
Стопанството започва доста ниско като надморска височина и достига до високи зони. Това предполага развитието на много видове дивеч, богата хранителна база. И най-характерната му черта е, че на огромна територия няма населени места.
инж. КОСТАДИН РАДКОВ, директор на ДЛС “Кормисош”
Имаме благороден елен, елен-лопатар, муфлон, сърна и приоритетния за нас дивеч – дивата свиня. Кормисош е сред емблемите в страната и в чужбина.
Из ловните територии на бившите първи в държавата можем да срещнем и ловци на перфектния кадър. Нарамили камери и фотоапарати, хора като Цветомир Цолов търсят да уловят тайнството на дивия свят.
инж. ЦВЕТОМИР ЦОЛОВ, изследовател и фотограф на дивата природа – Tsolov Wild
Тук се усеща онази магия, онзи заряд на Родопите. Човек се успокоява, много бързо презарежда батериите.
Инженер Цолов смая България със снимки и видео на рядък бял сръндак. А наскоро тук, в “Кормисош” той е уловил още едно такова животно.
инж. ЦВЕТОМИР ЦОЛОВ, изследовател и фотограф на дивата природа
Този път беше бял елен-лопатар. Уникално е това. Още повече, както и белият сръндак, така и белият лопатар се срещна в дива, естествена среда.
Преди години природното богатство на този район е било привилегия за малцина. В резиденцията са влизали само отбрани държавници. Днес обаче, стопанство “Кормисош” е достъпно за всеки любител на дивия свят или пък исторически изследовател на бившите партийни величия.
Източник: https://vasilkovski.com/stories/kormisosh-lovnata-rezidencia-na-bivshia-partien-elit/
