В най-дивите кътчета на Родопите природа разказва вълшебна приказка. Далече от градския шум, от пълните с туристи курорти, дивият свят е изградил свое царство, в което главни герои са животните. Тази впечатляваща планинска идилия е под закрилата на държавното ловно стопанство “Кормисош”. 410 квадратни километра в най-непристъпната част на Родопите с несравнимо животинско разнообразие.
инж. КОСТАДИН РАДКОВ, директор на ДЛС “Кормисош”На територията на ДЛС “Кормисош” най-богатата дивечова фауна. Има го целият едър дивеч – благороден елен, лопатар, муфлон, сърна, мечка.
инж. ЦВЕТОМИР ЦОЛОВ, фотограф на дивата природа – Tsolov WildСтопанството притежава изключително разнообразна и красива природа. Има и голяма енергия това място. Казвам го наистина от сърце – като дойда в “Кормисош”, винаги се чувствам по неописуем начин. Определено това е едно от най-любимите ми места в страната.
Съвсем отскоро в необятната горска шир на “Кормисош” има нова звезда. Алпийски козирог – 16 представители на този вид от далечна Бавария. Цветомир Цолов е сред малцината, запечатали историческия момент, в който животните правят първите си стъпки в Родопите.
инж. ЦВЕТОМИР ЦОЛОВ, фотограф на дивата природаКато фотограф с толкова години практика съм щастлив, че имам възможността да се докосна до такова животно.
Преди хиляди години алпийският козирог е обитавал почти всички български планини. Постепенно обаче видът изчезва от Балканите. През 80-те години на 20 век са внесени такива животни в Рила и в Стара планина, но във времето след това отново изчезват. Надеждите сега са козирогът да припознае Родопите като свой дом.
инж. КОСТАДИН РАДКОВ, директор на ДЛС “Кормисош”Идваха експерти от Франция, от Австрия. Дадоха становище, че тук ще се развива добре.
инж. ЗДРАВКО БАКАЛОВ, директор на ЮЦДП-СмолянЗапочваме с малък брой животни – да видим как реагират, как се подхранват, от какво имат нужда. За тях това е нов район. Но първите отзиви и коментари на колегите са, че козирозите са спокойни, държат се много добре. Излизат на местата за подхранване. Съжителстват с останалия вид дивеч тук в аклиматизационната ограда – муфлони и лопатари.
Засега 16-те козирози обитават обширно заградено пространство от 3 квадратни километра, където се адаптират към средата. Въпреки това, да ги видиш е въпрос на много търпение и доза късмет. С дивечовъдите на Кормисош бродим из гората там, където вероятността да излезе животно е най-голяма – край местата за подхранване.
инж. ВАСИЛ РАЙКОВ, зам.-директор на ДЛС “Кормисош”Засега се адаптират добре, хранят се, чувстват се спокойни, излизат на хранителните комплекси. Наблюдават се всеки ден, виждаме ги. Идеята ни е да ги видим как ще се аклиматизират и след година-две, ако всичко е наред, да ги пуснем свободно.
Женските екземпляри са 13. В тях е голямата надежда, тъй като през пролетта бременните ще родят първото родопско поколение.
инж. КОСТАДИН РАДКОВ, директор на ДЛС “Кормисош”Предстоят още внасяния на животни, докато направим голямо основно стадо от поне 80-100 бройки. Те ще раждат тук и поколението ще го пускаме на свобода.
През февруари зимата обичайно приспива иначе зелените планински възвишения. Намирането на храна е по-трудно и животните разчитат на грижата на дивечовъдите. Навсякъде из безкрайната планинска шир са разположени хранилки, които всеки ден се пълнят с общо над 1 тон фураж. Благоденствието на животинското царство се пази зорко от набези на бракониери.
инж. КОСТАДИН РАДКОВ, директор на ДЛС “Кормисош”Има постоянно физическо присъствие на наши служители в почти целия район. Отделно сме оборудвани с термокамери, с дронове. Пазим всичко това за хората. Достъпно е стопанството за всеки. Пазим го от хора с лоши мисли.
Вълшебната родопска приказка очаква своето продължение. Времето когато алпийският козирог отново ще заеме трайно място в мозайката на планинската фауна.
Източник: https://vasilkovski.com/stories/kade-jiveiat-edinstvenite-v-bulgaria-alpijski-kozirozi/
